Мемориалът в опустошения на наводнение Тексас град се превръща в фокусна точка на мъката на общността
Кервил, Тексас (AP)-Ограда с верижна връзка, която разделя улицата на водата в центъра на Кервил от река Гуадалупе, само на няколкостотин фута се превърна dead, the memorial has grown, covered with laminated photographs of victims of last-week’s deadly flood that roared through camps and homes, killing at least 120 people.
“I just feel like this is a beautiful remembrance of the individuals that were lost here,” said Brooklyn Thomas, 27, who graduated from high school in Kerrville with Julian Ryan, a resident of nearby Ingram who died in the flood trying to save семейството му. „Мисля, че е нещо наистина готино общността да види, да си спомни своите близки, да споделят спомени, ако искат.“
Томас и нейното семейство прикрепиха цветя към стената близо до снимка на Райън. Миризмата на прясно изрязани цветя висеше във въздуха, докато хората поставиха свещи и други спомени по тротоара до оградата. Табели, висящи от оградата, гласиха „Hill Country Strong“ и разполагаха с очертания на Тексас, изпълнен с подвижни зелени хълмове. Голям флаг на Тексас стоеше в единия край на мемориала, размахвайки бриз.
Деби Леос, израснал в селския град на Хил, каза, че е спряла до мемориала, за да остави цветя в чест на Ричард „Дик“ Ийстланд, любимият директор на Camp Mystic, който умря, опитвайки се да спаси някои от младите момичета в лагера си.
„Хилската страна е близо и скъпа за мен и ние дойдохме тук, за да отдадем нашето уважение“, каза Леос. "Като родител мога само да си представя през какво преминават семействата.
Мишел Макгуайър каза, че се е събудила на 4 юли в апартамента си в Хънт, Тексас, за да намери леглото и нощното си шкафче и бързо се озова в дълбоки наводнени води, прилепвайки се към дърво за живот.
„Слава Богу, че съм добър плувец“, каза тя. “I didn’t want my mom to have to bury me.”
Marc Steele, bishop-elect of the Anglican Diocese of the Living Word, said the memorial has become a place where people of all different faiths and backgrounds can come together and share their grief.
“We like to take opportunities like this to come together and pray to God,” Steele said, “and also Sunday mornings we come together and worship in prayer for our sorrow and Деня на благодарността за спасени животи. ”
